Параклис "Св. Йоан Летни"

- април 03, 2016

Здравейте! Днес ще ви разкажа за едно уникално красиво място съвсем близо до гр. София, а още по-близо до Перник и Радомир.

Това е параклис „Св. Йоан Летни“, който се намира над язовир Пчелина (Лобош). Ако пътувате от София трябва да поемете по посока Перник, след това към Радомир, оттам към с.Прибой, веднага след него вдясно ще видите табела за с. Поцърненци. Завийте натам и щом стигнете центъра на селото, завийте вляво пред смесения магазин (голям бял магазин, няма как да го сбъркате). Продължете направо, ще достигнете една спирка, продължете по пътя покрай нея. Ще достигнете една махала, в центъра й има чешма (чешмата се пада вляво). Продължете докато излезете от махалата.

Ще видите широки поляни. Може да оставите колата още в началото на този чакълест път, а може и да продължите с колата. Ние продължихме пеша още от началото на пътя, но в сухо време и с не много ниска кола може да стигнете по пътя с кола почти до параклиса. Продължете и ще достигнете още една по-малка махала с няколко къщи, минете през нея и карайте/вървете все по пътя. Може да оставите колата и след тези къщи тъй като на места има по-големи коловози.

Ако продължите с кола, може да се паркирате някъде по другите полянки. По някое време ще видите и параклиса в далечината. Решите ли да вървите пеша и да оставите колата още в началото на пътя (след първата махала с чешмата) ще трябва да вървите около 40 минути до 1 час, в зависимост от темпото ви. Разходката е приятна. Съветвам ви да си вземете повече вода, тъй като навръщане от параклиса ние останахме без вода и се наложи да искаме от едни хора в първата къща, която достигнахме. Семейството беше много любезно, така че ако все пак и на вас се случи същото и не може да чакате да стигнете чешмата долу в първата махала може да разчитате, че хората са много мили и няма да ви откажат. Може да вземете маршрута от Поцърненци до параклиса и с колело.

А сега малко повече за самия параклис. Намира се на източния бряг на яз. Пчелина и е построен през 1350 г. През 60-те години на миналия век властите решават да построят язовир (Лобош, днес – Пчелина). Жителите на намиращото се там село Пчелинци са изселени, а къщите им остават завинаги на дъното на язовира, който се пълни от водите на река Струма. Причнината е свързана с металургичните комбинати в Перник и Радомир и замърсяването на водите на р.Струма, което довело до гнева на Гърция. За да се потуши зараждащия се дипломатически скандал, правителството решава да спре отровните води в язовира. Днес няма замърсители, а язовирът е предпочитано място за риболов и водни спортове. Параклисът е много красив. Отворен е за посещения през цялото време. Всеки може да влезе. В него има стенописи, но за съжаление са издраскани от вандали. Необяснимо е за мен как може да има такива хора и да рушат по този начин, но за съжаление е факт. Стенописите датират от около 16 в. и въпреки хулиганските прояви все още си личи красотата им. Голяма част от тях са паднали вследствие дългото им подлагане на атмосферно влияние, прониквало през разрушения в продължение на години покрив. Но през 2008 г. добри хора са направили освежителен ремонт, ремонтирани са покрива и пода на параклиса.

От живописните изображения най-добре запазено е това в апсидата - на „Богородица Ширшая Небес“. Може да видите изображението на Св. Стефан. От двете страни на апсидата е канонично разположена сцената "Благовещение" - архангел Гавраил (вляво), и вдясно Богородица (трудно различимо). В южния певник са изписани Св.Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат, а между тях над прозорчето е поместен евангелски текст. В дясно от конхата вероятно са изобразени светците - лечители Козма и Дамян. Западната стена, над вратата е заета от "Успение Богородично". Вдясно от входа все още се личи изображението на Св. Св. цар Константин и царица Елена. В конхата на певника е поместен образа на Христос. Стенописите са едно от редките произведения на средновековната българска живопис, дело на местни, югозападни зографски школи. Ценните стенописи са в лошо състояние и се нуждаят от реставрация и консервация.

Ако не сте посещавали параклиса и местността ви препоръчвам да го направите. Мястото е уникално красиво. Човек чувства спокойствие и щастие, когато е там. И макар постоянно да прииждат хора, не се чувстваш затиснат от туристи. Напротив, чувстваш се добре и можеш необезпокоявано да се наслаждаваш на гледката.