Тракийска куполна гробница при село Мезек
Здравейте! :)
Днес ще ви разкажа за следващата спирка от нашето приключение из Родопите, а именно тракийската куполна гробница в село Мезек.
Село Мезек се намира близо до гр. Свиленград, ако пътувате по АМ "Марица" от нея има отбивка, която се намира на около 3 км преди Свиленград. След като влезете в селото трябва да завиете още в началото наляво - има и табела. След около 500 м ще достигнете до паркинга и гробницата.
Историята около гробницата е много интересна. Започва през 1903 г., когато местният жител Ангел в близост до могилата "Мал тепе" открива бронзова статуя на глиган в реален размер, тежаща 177 кг. По това време село Мезек било още в пределите на Османската империя и затова Ангел решава да укрие находката си като я скрива в двора на къщата си. Отчупва само краката на глигана, за да може да ги изпрати в пределите на България и да провери стойността на откритието си. Тъй като повечето жители на селото били българи тайната за намерения глиган се запазила и не достигнала до местната османска власт. Съселяните започнали да кроят планове как да пренесат глигана в пределите на България, но тъй като бил много тежък и голям решили да изпратят само единия крак в Пловдивския музей, за да се установи стойността на статуята и дали при интерес от музея биха я откупили. През това време новината някак се разчула и османската власт научила за находката, но не могла да открие точното ѝ местоположение. Едва през 1907 г. един офицер от османския гарнизон успява да убеди Ангел да му покаже статуята. Така статуята е веднага иззета и пратена към Археологическия музей в Истанбул. В Пловдив остава само единия крак като през 1931 г. по договаряне той е изпратен в Истанбул, за да бъде сглобен целия глиган, а българската страна получава гипсова отливка на цялата статуя. Глиганът и до ден днешен се съхранява в Археологическия музей в Истанбул.
Самата гробница е открита 1931 г. на 18 януари, когато трима местни жители отишли да копаят в насипа на могилата с надеждата да открият нещо. Открили няколко бронзови предмета и подтикнати от успеха си решили да се върнат и на другия ден. Разкопките им разкрили входа на гробницата. Те се изненадали от откритието си и се уплашили от тъмното подземие, така и не се престрашили да влязат вътре. Съобщили на кмета на селото за своето откритие. Той заедно с учителя Ангел Запрянов и още няколко селяни влезли първи в гробницата. На следващия ден в селото по работа случайно пристигнал професор Георги Данаилов и по негово настояване се изпратило известие до Народния музей в София (днешен Археологически музей).От музея на място пристигнали професор Богдан Филов заедно с уредника и архитекта на музея - д-р Иван Велков и д-р Александър Рашенов.
Тракийската куполна гробница датира от IV-III в. пр. н. е. Затрупана е от голям могилен насип. Висока е 15 м и има диаметър при основата 90 м. Състои се от коридор (дромос), две правоъгълни помещения и гробна камера. Подът навсякъде е облицован с големи каменни плочи. След коридора се минава през две праоъгълни помещения, след което се влиза в гробната камера през вход, който се е затварял отвътре с две бронзови врати. Гробната камера е висока 4.30 метра и има фомата на кръг. Вътре има каменно легло и две каменни урни. Общата дължина на гробницата е 29.95 метра.
През 1968 г. тракийската куполна гробница е обявена за недвижима културна ценност от национално значение.
Голяма част от намерените в гробницата предмети хвърлят светлина върху погребалните обичаи и изкуство на траките през IV в. пр. н. е. Намерени са златни накити и множество глинени и бронзови съдове, които се съхраняват в Националния археологически институт с музей при БАН в гр. София. В коридора на гробницата може да разгледате 10 холографски изображения на предмети, открити във вътрешността ѝ, а пътят към нея е изрисуван чрез изкуството Street art. Върху асфалта водещ към забележителността може да разгледате изображения на сцени от епохата на траките, както и да прочетете интересни факти по таблата отстрани.
Гробницата работи без почивен ден. Ако като отидете на място няма служител може да позвъните на телефона оставен върху касата за билети - 0889 004 016. Когато ние пристигнахме бяхме в тази ситуация и бързо след като позвънихме дойде служителка, която беше изключително любезна и ни разказа много интересни неща.
Може да си купите комбиниран билет, който струва 5 лв. за възрастни и е за гробницата и крепостта, за която ще ви разкажа в следващия пост.
Трябва да отбележим, че възможността да се посети автентичната гробница е чудесна, защото понякога се налага затваряне на гробниците за външни хора и изграждането на дубликат за посетители, както е например Александровската гробница, затова е важно да я запазим във вида, в който е.
Останалите снимки може да разгледате в страничката във Facebook - Пътуване без граници.
Последвайте ме и в Instagram: @travelpagebg.
До скоро!
Днес ще ви разкажа за следващата спирка от нашето приключение из Родопите, а именно тракийската куполна гробница в село Мезек.
Историята около гробницата е много интересна. Започва през 1903 г., когато местният жител Ангел в близост до могилата "Мал тепе" открива бронзова статуя на глиган в реален размер, тежаща 177 кг. По това време село Мезек било още в пределите на Османската империя и затова Ангел решава да укрие находката си като я скрива в двора на къщата си. Отчупва само краката на глигана, за да може да ги изпрати в пределите на България и да провери стойността на откритието си. Тъй като повечето жители на селото били българи тайната за намерения глиган се запазила и не достигнала до местната османска власт. Съселяните започнали да кроят планове как да пренесат глигана в пределите на България, но тъй като бил много тежък и голям решили да изпратят само единия крак в Пловдивския музей, за да се установи стойността на статуята и дали при интерес от музея биха я откупили. През това време новината някак се разчула и османската власт научила за находката, но не могла да открие точното ѝ местоположение. Едва през 1907 г. един офицер от османския гарнизон успява да убеди Ангел да му покаже статуята. Така статуята е веднага иззета и пратена към Археологическия музей в Истанбул. В Пловдив остава само единия крак като през 1931 г. по договаряне той е изпратен в Истанбул, за да бъде сглобен целия глиган, а българската страна получава гипсова отливка на цялата статуя. Глиганът и до ден днешен се съхранява в Археологическия музей в Истанбул.
Самата гробница е открита 1931 г. на 18 януари, когато трима местни жители отишли да копаят в насипа на могилата с надеждата да открият нещо. Открили няколко бронзови предмета и подтикнати от успеха си решили да се върнат и на другия ден. Разкопките им разкрили входа на гробницата. Те се изненадали от откритието си и се уплашили от тъмното подземие, така и не се престрашили да влязат вътре. Съобщили на кмета на селото за своето откритие. Той заедно с учителя Ангел Запрянов и още няколко селяни влезли първи в гробницата. На следващия ден в селото по работа случайно пристигнал професор Георги Данаилов и по негово настояване се изпратило известие до Народния музей в София (днешен Археологически музей).От музея на място пристигнали професор Богдан Филов заедно с уредника и архитекта на музея - д-р Иван Велков и д-р Александър Рашенов.
Тракийската куполна гробница датира от IV-III в. пр. н. е. Затрупана е от голям могилен насип. Висока е 15 м и има диаметър при основата 90 м. Състои се от коридор (дромос), две правоъгълни помещения и гробна камера. Подът навсякъде е облицован с големи каменни плочи. След коридора се минава през две праоъгълни помещения, след което се влиза в гробната камера през вход, който се е затварял отвътре с две бронзови врати. Гробната камера е висока 4.30 метра и има фомата на кръг. Вътре има каменно легло и две каменни урни. Общата дължина на гробницата е 29.95 метра.
През 1968 г. тракийската куполна гробница е обявена за недвижима културна ценност от национално значение.
Голяма част от намерените в гробницата предмети хвърлят светлина върху погребалните обичаи и изкуство на траките през IV в. пр. н. е. Намерени са златни накити и множество глинени и бронзови съдове, които се съхраняват в Националния археологически институт с музей при БАН в гр. София. В коридора на гробницата може да разгледате 10 холографски изображения на предмети, открити във вътрешността ѝ, а пътят към нея е изрисуван чрез изкуството Street art. Върху асфалта водещ към забележителността може да разгледате изображения на сцени от епохата на траките, както и да прочетете интересни факти по таблата отстрани.
Гробницата работи без почивен ден. Ако като отидете на място няма служител може да позвъните на телефона оставен върху касата за билети - 0889 004 016. Когато ние пристигнахме бяхме в тази ситуация и бързо след като позвънихме дойде служителка, която беше изключително любезна и ни разказа много интересни неща.
Може да си купите комбиниран билет, който струва 5 лв. за възрастни и е за гробницата и крепостта, за която ще ви разкажа в следващия пост.
Трябва да отбележим, че възможността да се посети автентичната гробница е чудесна, защото понякога се налага затваряне на гробниците за външни хора и изграждането на дубликат за посетители, както е например Александровската гробница, затова е важно да я запазим във вида, в който е.
Останалите снимки може да разгледате в страничката във Facebook - Пътуване без граници.
Последвайте ме и в Instagram: @travelpagebg.
До скоро!
Коментари
Публикуване на коментар