Има ли тюлени в Тюленово?
Има едно невероятно красиво място на нашето Черноморие и това е село Тюленово...
Лятото имах щастието да се разходя до там заедно с моя приятел.
Нашето пътуване започва от град София към Варна и от там към Тюленово. Първоначално не бяхме запознати какво можем да видим там, целта ни беше да стигнем до фарът на Шабла и скалният мост в Тюленово. Останахме приятно изненадани от това колко красиво е това селце, недокоснато сякаш от времето.
Има няколко възможни маршрута от град Варна до Тюленово, ние избрахме този през Кранево, Каварна и Шабла. Пътят е в добро състояние. На връщане решихме да минем през така наречения панорамен път, който е от Тюленово към Каварна като състоянието на пътя не е много добро, но и не е много лошо, ако не друго то поне е изключително приятно да се пътува покрай полята и морето.
Публикувам няколко снимки от нос Шабла, където също ви препоръчвам да отидете.
Преди да ви разкажа малко повече за нашата разходка, ето малко информация от Wikipedia за Тюленово:
Тюлeново е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, Област Добрич. Старото наименование на селото е Калъч кьой ("село на сърпа"). През средата на XIX век в цяла Добруджа, както и в това село се заселват допълнително множество българи от вътрешността на България, преди всичко от Котел и Смядово. Селото е преименувано през 1942 г., скоро след известната Крайовска спогодба, като за новото название е използван характерния за тази точка на Черноморието факт - наличието на стада тюлени (потомствата на двойка тюлени пуснати тук на свобода от румънската кралица Мария), за които точно такова съчетание от прибой, пещери, ниски скали и ветрове се оказва подходящо място за населяване. За съжаление тюлени в наши дни не могат да бъдат видeни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини.
Морският бряг тук достига 30 м, като всяко място е наименувано: „Ашалъка”, „Дупката”, „Киприята”, „Мартина”, „Самотника”, „Канарата“.
В Тюленово се провеждат ежегодни ''катерачни'' срещи през август.
На 31.05.1951 тук е открито първото нефтено находище в България (на тази дата има и събор в селото, както ни разказа чичо Иван – кой е той четете по-надолу :) ). Днес все още могат да се видят изоставени сонди.
Селото е малко и много приятно. Хората са страшно гостоприемни и усмихнати. Спираме една жена да ни обясни на къде да тръгнем за скалния мост. Оказва се, че сме съвсем наблизо. Оставяме колата и тръгваме пеша, няма как да се объркате и вие. Изведнъж пред нас се разкрива невероятна гледка... Морето и скалите са толкова запленяващи. Човек остава без думи.
Докато се наслаждаваме на пейзажа и правим снимки към нас се приближи един мъж - чичо Иван. С усмивка ни обяснява, че е поет и има посветени на Тюленово стихотворения. Започва да рецитира, а ние слушаме и се възхищаваме. Молим чичо Иван да ни разкаже малко повече за Тюленово. Първият ни въпрос е има ли тюлени в Тюленово? :) . Отговаря, че е имало и дори помни последния тюлен, но лоши хора го убили. Разказва ни и за нефта, и за скалите и за това, че колкото красиви толкова и опасни са те, разказва ни за подводните пещери. Казва, че трябва да се върнем зимата, за да видим колко неописуемо красив е скалният мост тогава обвит от лед и с големи ледени висулки. На моста казвали и кюприя, което от турски означава мост. Есента мястото е чудесно за наблюдаване на делфини, виждали се на стада как скачат, но рибарите не ги долюбват, продължава той, ядат им рибата и се оплитат в мрежите им. А рибари има много. Лятото не можело да се разминеш от тях, няма свободно място по скалите, казва чичо Иван.
Питаме го дали идват много туристи. Казва, че идват, особено лятото. Плажуват по скалите, спят на палатки, разхождат се с лодки покрай пещерите. Хем се радва за многото туристи, хем не. Притеснява се, че скоро мястото ще бъде много застроено, ще започнат да се строят много хотели и както каза той „Ще се изгуби романтиката“. Продължаваме разходката си с него, показва ни местността, растенията – зайча сянка, неувяхка, слез, показва ни кварца, който е по скалите и казва, че хората все се опитвали да си отчупят и той все не свършва. Показва ни и скалата Торта, която той е именувал така. Разказва ни за Вълчан войвода и как се говори, че е скрил своето злато в някоя от подводните пещери. И до днес имало иманяри, които го търсят, но не са малко и тези, които са загубили живота си в търсене на несметното богатство. Разговора и разходката с чичо Иван бяха много приятни и научихме много интересни неща. Ако и вие посетите Тюленово огледайте се за него, той с удоволствие би ви разказал и показал и на вас :) .
Следобед решихме да хапнем преди да се върнем обратно към Варна. В селцето има няколко заведения. Ние избрахме едно близо до скалите. Беше много вкусно, а цените бяха сравнително нормални.
Разгледайте и сайта на Тюленово, където ще откриете полезна информация за селото, настаняване и снимки: http://tyulenovo.info/
А на страницата ми във Facebook може да разгледате още снимки от разходката - Пътуване без граници. :))
И не забравяйте – посетете Тюленово преди романтиката да си е отишла. :)
Лятото имах щастието да се разходя до там заедно с моя приятел.
Нашето пътуване започва от град София към Варна и от там към Тюленово. Първоначално не бяхме запознати какво можем да видим там, целта ни беше да стигнем до фарът на Шабла и скалният мост в Тюленово. Останахме приятно изненадани от това колко красиво е това селце, недокоснато сякаш от времето.
Има няколко възможни маршрута от град Варна до Тюленово, ние избрахме този през Кранево, Каварна и Шабла. Пътят е в добро състояние. На връщане решихме да минем през така наречения панорамен път, който е от Тюленово към Каварна като състоянието на пътя не е много добро, но и не е много лошо, ако не друго то поне е изключително приятно да се пътува покрай полята и морето.
 |
| Нашият маршрут |
 |
| Фарът на нос Шабла |
 |
| За съжаление кея е разрушен |
Преди да ви разкажа малко повече за нашата разходка, ето малко информация от Wikipedia за Тюленово:
Тюлeново е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, Област Добрич. Старото наименование на селото е Калъч кьой ("село на сърпа"). През средата на XIX век в цяла Добруджа, както и в това село се заселват допълнително множество българи от вътрешността на България, преди всичко от Котел и Смядово. Селото е преименувано през 1942 г., скоро след известната Крайовска спогодба, като за новото название е използван характерния за тази точка на Черноморието факт - наличието на стада тюлени (потомствата на двойка тюлени пуснати тук на свобода от румънската кралица Мария), за които точно такова съчетание от прибой, пещери, ниски скали и ветрове се оказва подходящо място за населяване. За съжаление тюлени в наши дни не могат да бъдат видeни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини.
Морският бряг тук достига 30 м, като всяко място е наименувано: „Ашалъка”, „Дупката”, „Киприята”, „Мартина”, „Самотника”, „Канарата“.
В Тюленово се провеждат ежегодни ''катерачни'' срещи през август.
На 31.05.1951 тук е открито първото нефтено находище в България (на тази дата има и събор в селото, както ни разказа чичо Иван – кой е той четете по-надолу :) ). Днес все още могат да се видят изоставени сонди.
Селото е малко и много приятно. Хората са страшно гостоприемни и усмихнати. Спираме една жена да ни обясни на къде да тръгнем за скалния мост. Оказва се, че сме съвсем наблизо. Оставяме колата и тръгваме пеша, няма как да се объркате и вие. Изведнъж пред нас се разкрива невероятна гледка... Морето и скалите са толкова запленяващи. Човек остава без думи.
Докато се наслаждаваме на пейзажа и правим снимки към нас се приближи един мъж - чичо Иван. С усмивка ни обяснява, че е поет и има посветени на Тюленово стихотворения. Започва да рецитира, а ние слушаме и се възхищаваме. Молим чичо Иван да ни разкаже малко повече за Тюленово. Първият ни въпрос е има ли тюлени в Тюленово? :) . Отговаря, че е имало и дори помни последния тюлен, но лоши хора го убили. Разказва ни и за нефта, и за скалите и за това, че колкото красиви толкова и опасни са те, разказва ни за подводните пещери. Казва, че трябва да се върнем зимата, за да видим колко неописуемо красив е скалният мост тогава обвит от лед и с големи ледени висулки. На моста казвали и кюприя, което от турски означава мост. Есента мястото е чудесно за наблюдаване на делфини, виждали се на стада как скачат, но рибарите не ги долюбват, продължава той, ядат им рибата и се оплитат в мрежите им. А рибари има много. Лятото не можело да се разминеш от тях, няма свободно място по скалите, казва чичо Иван.
 |
| Поетът Иван Демирев (Чичо Иван) |
 |
| Скалният мост |
Следобед решихме да хапнем преди да се върнем обратно към Варна. В селцето има няколко заведения. Ние избрахме едно близо до скалите. Беше много вкусно, а цените бяха сравнително нормални.
Разгледайте и сайта на Тюленово, където ще откриете полезна информация за селото, настаняване и снимки: http://tyulenovo.info/
А на страницата ми във Facebook може да разгледате още снимки от разходката - Пътуване без граници. :))
И не забравяйте – посетете Тюленово преди романтиката да си е отишла. :)
Коментари
Публикуване на коментар