Глухите камъни

Здравейте!

Продължава нашата разходка из Източните Родопи. След Мезек и връх Шейновец се отправихме към един от най-големите скално-култови комплекси в Източни Родопи, а именно Глухите камъни.

До Глухите камъни може да стигнете като от Мезек поемете към с. Сива река, след това с. Малко градище, в края на селото се завива наляво по посока на гр. Ивайловград (шосето Любимец-Ивайловград), след около 10 км ще видите табела и отбивка за Глухите камъни. Има  беседка и място, където може да оставите колата. От там започва пътека към скалния комплекс, дълга около 4 км, като се въри по широк път и няма сериозни изкачвания. Може и да ви изглежда, че пътят е подходящ за изминаване с кола, но почвата е много мека и ако е валяло дъжд става кално. Невъзможно е да се измине целият път с автомобил. Но затова разходката пеша е много приятна.

След известно време ще стигнете друга беседка и табела, трябва да поемете наляво, а навръщане надясно.

Самия комплекс се намира на хребет, спускащ се на изток от вр. Света Марина (708.6 м), един от изявените върхове в източнородпоския рид Гората. Билото му е увенчано с високи около 10-15 м скални зъбери, разделени от разломи. Именно по отвесните страни на тези скали има изсечени многобройни ниши. Най-впечатляващи са изсичанията в най-западния и доминиращ над околните скален масив. На него са издълбани скални ниши, чиито брой надхвърля 300.
Такива ниши има и на скалите на отсрещния склон, на десния бряг на дерето. Формите са различни - преобладават трапецовидните ниши, но има и правоъгълни, арковидни и хоризонтално изсечени. Смята се, че името Глухите камъни идва от факта, че там няма ехо. За съжаление ние забравихме да проверим дали наистина не се чува ехо. Но ако вие сте посещавали мястото може да споделите с нас.

Когато видиш за първи път нишите чувството е невероятно

Някои от скалите бяха подпряни с клони, не разбрахме от къде идва ритуалът, но и ние
подпряхме една от скалите

Нишите са на труднодостъпни места. Направените проучвания и анализ на открити материали и предмети са позволили да се проследи историята на обитаването на комплекса. В най-горните пластове преобладават находки от средновековието, основно от XI-XIII в. Имало е и кратковременно човешко присъствие през ранновизантийския период (IV-VI в.) и късната желязна епоха (V-I в. пр. н. е.). Единични предмети от късната римска епоха (III-IV в.) говорят за епизодично посещаване. Най-масово е представена керамиката от ранната желязна епоха (X-VI в. пр.н.е.), относителния дял на която се увеличава в най-долните пластове.

Гигантски камък, заклещен между две скали

Мястото е уникално, комплексът е невероятен. Това е едно от най-тайнствените и обвити в мистика места в България. Усеща се приятна енергия на пълно спокойствие. Нишите са разположени сякаш без организация, понякога са групирани в редове, но за древните обитатели на комплекса със сигурност е имало логика в издълбаването им. Какви ли тайнствени ритуали са се извършвали там преди хиляди години...

След като разгледахме основните скали продължихме по пътеката.

Тя ни изведе при последната скала, в която има изсечени две гробници и стълбище, което води към голяма щерна (дупка), водохранилище, отгоре на скалата, както и тракийско селище съществувало южно от скалата. А в подножието на скалата има основи-останки от раннохристиянски храм.

Една от гробниците

Каменната стълба - навярно в миналото на върха са се извършвали ритуали

Разгледахме гробниците и останките от храма и се престрашихме да се качим по стъпалата. Лично аз умрях от страх и доста трудно се изкачих. Но гледката от върха беше невероятна - планината, останалите скали от светилището, язовир Ивайловград, връх Шейновец...Оставаш безмълвен пред красотата на природата.

Връх Шейновец

Преди посещението ни на Глухите камъни бях чела, че в една от скалите в комплекса е открит уникален знак - петроглиф. Смята се, че изображението представлява соларен символ - стилизирано изображение на слънчевата ладия. Много исках да го видим и започнахме да го търсим. Оказа се, че вече бяхме минали покрай него. Беше в началото на нашата разходка, върху първата скала, която видяхме. За съжаление ниско долу скалата е издраскана със спрей и боя от вандали, които са решили, че е много умно да си напишат името или любимия град на това свещено и уникално място. Именно на тази скала в ниското се намира и петроглифът. Много се радвам, че го видяхме.

Тук е петроглифът

Петроглиф

Тръгнахме си много впечатлени от това място. За пореден път се убедихме, че в България има невероятни места.

Този сладък приятел ни помаха с опашка за довиждане

След чудесната разходка до Глухите камъни се отправихме към Кърджали, където беше нашата така наречена база - нашата отправна точка за останалите обекти, които искахме да посетим. По пътя минахме през Маджарово и наблюдавахме белоглави лешояди в полет. Ако посещавате Маджарово освен наблюдение на птици и диви животни може да си организирате и разходка с каяк по река Арда и рафтинг. За повече информация: Природа Маджарово. Ние трябваше да караме каяци, но за съжаление времето на следващия ден не беше подходящо и оставихме това приключение за следващия път.
Може да посетите Природозащитен център "Източни Родопи" или пък музей "Христо Чолаков", който се намира в с. Бориславци.

Останалите снимки може да разгледате във Facebook страничката ни Пътуване без граници, последвайте ме и в Instagram: @travelpagebg.

В следващите постове ви очакват още интересни обекти от нашата разходка из Родопите.

До скоро! :)