Връх Руен - леко изкачване, по-трудно слизане
Здравейте!
Днес ще ви разкажа за нашата разходка до връх Руен, първенецът на Осоговска планина (тя е четвъртата по височина в България), висок 2251 м.
Отправихме се от София към Кюстендил и след около час и половина бяхме пред к-с "Трите буки" от където взехме печатите за 100 НТО и Покорител на 10-те планински първенци в България (преди е имало печати и в х.Осогово, но доколкото разбрахме в момента няма). Решихме да ги вземем на отиване, тъй като бяхме чели, че понякога комплексът затваря и не искахме да рискуваме да не работи на връщане. Един местен човек ни упъти, че пътеката за върха започва малко преди комплекса вдясно (ако идвате от х. Осогово посока к-с "Трите буки"). Има отбивка в дясно, а отляво обръщало, минава се покрай ловен дом "Бор" и оттам тръгва пътека. Но тъй като нямаше маркировка или поне ние не видяхме, макар че първо тръгнахме по тази пътека, решихме все пак да се върнем на хижа Осогово, там да оставим колата (може да паркирате и при "Трите буки") и да поемем по пътеката, която е близо до хижата. След хижата, на около 100 метра, посока к-с "Трите буки" вдясно има отбивка с табела с животни, както и обозначителна табела за върха.
От тук започна нашето приключение. Впоследствие установихме, че пътеката от "Трите буки" и тази се обединяват в една не след дълго. Дължината на маршрута е 18 км в посока, времето за изкачване е 3.40 ч. Лятната маркировка е по камъните и дърветата и е червена на цвят. Първоначално се върви през гора, на едно място има и чешмичка.
След около час - час и половина ходене се стига до една изоставена застава, като пътя вече излиза от гората.
По пътя след като се излезе от гората няма друга гора, но има много красиви цветенца, успяхме да намерим и малини и горски ягодки (при дървената беседка след заслон "Превала"). Не много след заставата е и първият заслон "Превала". Тъй като ние спирахме за кратки почивки през целия път, на заслона не почивахме, а продължихме по пътя.
Известно време след заслона има и дървена беседка, а зад нея има чешмичка. Тя е втората и последната по пътя. Оттук по пътя имаше няколко по-стръмни изкачвания, но като цяло теренът не е много труден. Черният път върви малко по-ниско от билото.
Ако решите да следвате зимната маркировка тя ще ви отведе по билото, което минава през няколко върха - Кулиците (1862 м), Църни камък (2069 м), безименната кота (2119 м), Шапка (2188 м) и Мали Руен (2230 м). Разбира се може и да заобиколите върховете или някои от тях като вървите по черния път.
Летният маршрут е много подходящ за минаване с велосипеди. По пътя срещнахме няколко групи велосипедисти, а на връщане много ни се искаше и ние да сме с велосипеди. Докато вървяхме и гледахме върховете си казвахме "Ето това трябва да е върхът", "Не, ето това вече наистина е върхът", но така и не се виждаше връх Руен.
Продължавахме да вървим и стигнахме до подножието на връх Шапка и едноименния заслон, който представлява останки от бивша военна сграда, станала необитаема след лавина. Затова не е подходящ за ползване през зимата и като цяло състоянието му не е добро. След него се стига до разклонение, там трябва да излезете от пътя и да последвате маркировката по пътеката нагоре вдясно, има маркировка и табела. Нас ни упътиха едни хора, които тамън слизаха, защото не бяхме забелязали лятната маркировка и се канехме да поемем по черния път. От пътеката се преминава през широко пасище, докато отново се излиза на главния път, който се следва до самия връх Руен.
И най-накрая зад последното баирче се вижда заслон Руен и върхът!
Ако следвате зимната маркировка и вървите по билото през върховете, за първи път ще зърнете вр. Руен от вр. Шапка. Стигнахме заслона, а върхът е на 2 минути от него и е доста полегато.
Огледахме се на всички посоки, снимахме всички планини, които виждахме, макар че заради облачността видимостта не беше много добра, преминахме и за кратко в Македония, тъй като границата минава само на няколко метра. Успяхме да изминем разстоянието от 18 км за 4.30 минути с почивки и спиране за снимки.
В много студен и ясен ден от върха могат да се видят 16 планини над 2000 м - Олимп (на 235 км), Проклетие, Галичица, Кораб, Шар, Баба (вр. Пелистер), Нидже (вр. Каймакчалан), Кожуф, Якубица, Беласица, Славянка, Родопите, Пирин, Рила, Витоша и Стара планина. Невероятно! Не знаех този факт, но благодарение на това, че попаднах на разказ на Петър Матеев научих този любопитен факт. Ето тук - линк може и вие да прочетете увлекателния негов разказ за връх Руен и да видите снимки на изброените планини заснети от Осоговската планина.
След като и ние се наснимахме на всички посоки от върха, слязохме до заслона, хапнахме отвън на масата и поехме обратно към хижата.
В началото на слизане всичко беше наред, докато умората в краката от вървенето не си каза думата. Бяхме подценили разстоянието и вероятността от мускулна треска още по път. Изведнъж краката много ни заболяха, аз едва ходех и спирахме доста често за по-дълги почивки. Така слизането до хижа Осогово ни отне 5 часа. На моменти толкова много ме боляха краката, че ми идваше да седна на някой камък и да седя докато не дойде някой с кола да ме откара хаха. Трябва отново да отбележа, че ако сте свикнали да ходите много, да изкачвате върхове и т.н. не би трябвало да имате моите проблеми с умората в краката, все пак спирайте и си почивайте. Бях много щастлива, че стигнахме хижата. В нея си починахме и хапнахме, препоръчвам, готвят много вкусно и има избор в менюто.
Допълнителна информация:
В заключение ще кажа, че въпреки умората си изкарахме чудесно, радвам се, че изминахме разстоянието, нагледахме се на красиви пейзажи, направихме много снимки и беше много приятно. Теренът не е труден, но е много изморителен. Гледките във всички посоки към била, върхове и долини са много красиви. Срещнахме и няколко стада свободно пасящи коне, също така видяхме заек, който поскачаше по пътеката в гората, жабки, птици, крави.
Всички снимки (а те са много) разгледайте в страничката ни във Facebook: Пътуване без граници, последвайте ме в Instagram: @travelpagebg
До скоро!
Днес ще ви разкажа за нашата разходка до връх Руен, първенецът на Осоговска планина (тя е четвъртата по височина в България), висок 2251 м.
Отправихме се от София към Кюстендил и след около час и половина бяхме пред к-с "Трите буки" от където взехме печатите за 100 НТО и Покорител на 10-те планински първенци в България (преди е имало печати и в х.Осогово, но доколкото разбрахме в момента няма). Решихме да ги вземем на отиване, тъй като бяхме чели, че понякога комплексът затваря и не искахме да рискуваме да не работи на връщане. Един местен човек ни упъти, че пътеката за върха започва малко преди комплекса вдясно (ако идвате от х. Осогово посока к-с "Трите буки"). Има отбивка в дясно, а отляво обръщало, минава се покрай ловен дом "Бор" и оттам тръгва пътека. Но тъй като нямаше маркировка или поне ние не видяхме, макар че първо тръгнахме по тази пътека, решихме все пак да се върнем на хижа Осогово, там да оставим колата (може да паркирате и при "Трите буки") и да поемем по пътеката, която е близо до хижата. След хижата, на около 100 метра, посока к-с "Трите буки" вдясно има отбивка с табела с животни, както и обозначителна табела за върха.
 |
| Това е голямата табела вдясно на пътя и до нея е отбивката |
 |
| Тази табела е по-малка и от листата на дърветата се вижда по-трудно от пътя |
От тук започна нашето приключение. Впоследствие установихме, че пътеката от "Трите буки" и тази се обединяват в една не след дълго. Дължината на маршрута е 18 км в посока, времето за изкачване е 3.40 ч. Лятната маркировка е по камъните и дърветата и е червена на цвят. Първоначално се върви през гора, на едно място има и чешмичка.
След около час - час и половина ходене се стига до една изоставена застава, като пътя вече излиза от гората.
 |
Морени |
По пътя след като се излезе от гората няма друга гора, но има много красиви цветенца, успяхме да намерим и малини и горски ягодки (при дървената беседка след заслон "Превала"). Не много след заставата е и първият заслон "Превала". Тъй като ние спирахме за кратки почивки през целия път, на заслона не почивахме, а продължихме по пътя.
 |
| Заслон "Превала" |
Известно време след заслона има и дървена беседка, а зад нея има чешмичка. Тя е втората и последната по пътя. Оттук по пътя имаше няколко по-стръмни изкачвания, но като цяло теренът не е много труден. Черният път върви малко по-ниско от билото.
Ако решите да следвате зимната маркировка тя ще ви отведе по билото, което минава през няколко върха - Кулиците (1862 м), Църни камък (2069 м), безименната кота (2119 м), Шапка (2188 м) и Мали Руен (2230 м). Разбира се може и да заобиколите върховете или някои от тях като вървите по черния път.
 |
| Връх Шапка |
Летният маршрут е много подходящ за минаване с велосипеди. По пътя срещнахме няколко групи велосипедисти, а на връщане много ни се искаше и ние да сме с велосипеди. Докато вървяхме и гледахме върховете си казвахме "Ето това трябва да е върхът", "Не, ето това вече наистина е върхът", но така и не се виждаше връх Руен.
 |
| Къде е върхът? |
Продължавахме да вървим и стигнахме до подножието на връх Шапка и едноименния заслон, който представлява останки от бивша военна сграда, станала необитаема след лавина. Затова не е подходящ за ползване през зимата и като цяло състоянието му не е добро. След него се стига до разклонение, там трябва да излезете от пътя и да последвате маркировката по пътеката нагоре вдясно, има маркировка и табела. Нас ни упътиха едни хора, които тамън слизаха, защото не бяхме забелязали лятната маркировка и се канехме да поемем по черния път. От пътеката се преминава през широко пасище, докато отново се излиза на главния път, който се следва до самия връх Руен.
 |
| Малко след останките на заслона е разклонението |
 |
| Тук се излиза от пътя и се поема по пътеката нагоре покрай маркировката |
И най-накрая зад последното баирче се вижда заслон Руен и върхът!
 |
| Последно баирче |
 |
| Първи поглед към върха |
Ако следвате зимната маркировка и вървите по билото през върховете, за първи път ще зърнете вр. Руен от вр. Шапка. Стигнахме заслона, а върхът е на 2 минути от него и е доста полегато.
Огледахме се на всички посоки, снимахме всички планини, които виждахме, макар че заради облачността видимостта не беше много добра, преминахме и за кратко в Македония, тъй като границата минава само на няколко метра. Успяхме да изминем разстоянието от 18 км за 4.30 минути с почивки и спиране за снимки.
 |
| Връх Руен - петият по височина в България |
В много студен и ясен ден от върха могат да се видят 16 планини над 2000 м - Олимп (на 235 км), Проклетие, Галичица, Кораб, Шар, Баба (вр. Пелистер), Нидже (вр. Каймакчалан), Кожуф, Якубица, Беласица, Славянка, Родопите, Пирин, Рила, Витоша и Стара планина. Невероятно! Не знаех този факт, но благодарение на това, че попаднах на разказ на Петър Матеев научих този любопитен факт. Ето тук - линк може и вие да прочетете увлекателния негов разказ за връх Руен и да видите снимки на изброените планини заснети от Осоговската планина.
След като и ние се наснимахме на всички посоки от върха, слязохме до заслона, хапнахме отвън на масата и поехме обратно към хижата.
В началото на слизане всичко беше наред, докато умората в краката от вървенето не си каза думата. Бяхме подценили разстоянието и вероятността от мускулна треска още по път. Изведнъж краката много ни заболяха, аз едва ходех и спирахме доста често за по-дълги почивки. Така слизането до хижа Осогово ни отне 5 часа. На моменти толкова много ме боляха краката, че ми идваше да седна на някой камък и да седя докато не дойде някой с кола да ме откара хаха. Трябва отново да отбележа, че ако сте свикнали да ходите много, да изкачвате върхове и т.н. не би трябвало да имате моите проблеми с умората в краката, все пак спирайте и си почивайте. Бях много щастлива, че стигнахме хижата. В нея си починахме и хапнахме, препоръчвам, готвят много вкусно и има избор в менюто.
Допълнителна информация:
- На места има електрически пастири, които работят и токът не е много слаб, не ги пипайте или ако сте с домашен любимец внимавайте той да не мине през огражденията.
- Също така бяхме чели, че е добре да се обадим на гранична полиция, че ще изкачваме върха, заради границата с Македония. Особено ако сте с джип (маршрутът позволява изкачване с високо проходим автомобил, дори видяхме един Москвич доста на високо) е добре наистина да позвъните. Ние бяхме пеша и не звъннахме, не сме имали никакви проблеми. Ако видите полиция е възможно просто да ви проверят документите, затова не си забравяйте личните документи.
- Подгответе се за много ходене. Разстоянието може да се окаже проблем, преценете добре времето и възможностите си и проверете прогнозата за времето.
- На места табели и лятна маркировка липсват, но пътят е много добре изразен и няма как да се объркате.
В заключение ще кажа, че въпреки умората си изкарахме чудесно, радвам се, че изминахме разстоянието, нагледахме се на красиви пейзажи, направихме много снимки и беше много приятно. Теренът не е труден, но е много изморителен. Гледките във всички посоки към била, върхове и долини са много красиви. Срещнахме и няколко стада свободно пасящи коне, също така видяхме заек, който поскачаше по пътеката в гората, жабки, птици, крави.
Всички снимки (а те са много) разгледайте в страничката ни във Facebook: Пътуване без граници, последвайте ме в Instagram: @travelpagebg
До скоро!
Казвам се Магдалена Кирилова и съм от Кюстендил! Благодаря за подробното описание, беше точно това , от което се нуждая, защото все още не съм покорила Руен! Безкрайно съм Ви благодарна!
ОтговорИзтриванеЗдравейте, Магдалена! Радвам се, че описанието Ви е било полезно! Приятно покоряване на Руен, ще се насладите много! Ако имате някакви допълнителни въпроси, ще се радвам да Ви отговоря!
Изтриване