Екопътека Каньона на водопадите

Здравейте!

Днес ще ви разкажа за една екопътека, която отдавна мечтаех да посетим  - Екопътека Каньона на водопадите.

Екопътеката се намира в резерват "Сосковчето", близо до Смолян. Има табели и няма как да изпуснете отбивката. Колата може да отавите на платения паркинг до малкото заведение, ние така направихме, в последствие установихме, че следващия 1 км би могъл да се измине също с автомобил, но все пак пътят не е много добър, затова преценете добре.

Предварително бяхме прочели, че маршрутът е около 6 км, на място табелата ни каза, че е 10 км, кръгов тип, точно 10 км го засякохме и ние - отиване и връщане. Пътеката е среднотрудна, като за по-нетренирани хора (като нас) на места може да се стори направо трудна. Затова е важно да сте с удобни обувки и да прецените възможностите и времето си. Табелата ни информира, че целия маршрут ще ни отнеме 4 часа, ние го взехме за 4 часа и 40 минути именно заради по-честите спирания за почивка или снимки.
Денивелацията, която ще преодолеете според данни от интернет е 700 метра до най-високата точка на пътеката - панорамните площадки. Ние лично си засякохме денивелацията около 500, макар, че стигнахме до най-високото място, но все пак не измерваме с професионален уред. Тези данни ви споделям, за да знаете, че пътеката никак не е лека (за по-нетренирани хора), също така на табелите липсва информация кое колко време ще ви отнеме и в един момент може да се дезориентирате.

Първият километър ще вървите по черен път и ще минете покрай изоставен рибарник, има възможност този участък да го изминете и с кон (на място се предлагат и такива услуги). След това ще достигнете информационния център, като там табелата сочи наляво и тук изникна първото препятствие. Информационният център е точно до ръба и попринцип явно се минава през него, но в случая беше затворен (по-късно разбрахме, че всъщност е отдаден за кафе и не е ясно дали ще изпълнява изобщо функцията си...), затова минахме по ръба покрай него и се изкачихме през горичката пак на пътя. Няма смисъл да правите тази маневра, табелата е грешна и спокойно може да продължите вдясно по широкия път над сградата.
Една от важните табели, които да не пропускате е тази с указания как да действате при среща с мечка.

След първия километър широкия път преминава в пътека и вече сте по-близо до реката. Водопадите са около 50, като най-впечатляващите са 5, а най-високият е Орфеевият водопад, който е 68 метра. Нарича се така, защото когато е по-маловоден водата се спука по скалата на струйки като лира.

По време на разходката покрай вас през цялото време ще се чува реката и ще се виждат малки водопадчета. Постепенно ще започнете да достигате и до по-големите - Каскадите, Орфеевият, Сърцето...

Често ще спирате за снимки, а освен на реката и нейните падове ще се любувате и на цветята и обитателите на резервата. Ние видяхме много интересни насекоми сред които голям син бегач - красив бръмбар, който по-скоро лилавее, отколкото да синее и на живо беше много красив, апарата не можа да улови блясъка и цвета. За известно време се порадвахме и на компанията на саламандър (дъждовник), който беше тръгнал на някъде. От цветята много ни хареса балканската перуника, която успяхме да видим в две разновидности - лилава и жълта.

След Каскадите ще досигнете до място за почивка, с пейки и заслон, след него е Орфеевият водопад. Може да го достигнете отдолу по камъните, но внимавайте, защото е хлъзгаво, а хубава гледка ще имате и като продължите изкачването по пътеката и ще го видите от високо.

Следва водопад Сърцето. Коритото където пада водата прилича на сърце и на мен много ми хареса този водопад. Над него са Казаните и Ропката.

Може да продължите нагоре до първата панорамна площадка. Там ще видите разклонение. Панорамната площадка е вляво, има табела, трябва да прескочите скалите, вдясно ще видите табела за гр.Смолян и панорамните площадки Евредика и Стражите. Също така ще видите и табела за връх Перелик.

Ние посетихме панорамната площадка и решихме да направим кръговия маршрут, тоест да следваме табелите за гр.Смолян, които щяха да ни изкарат по някое време на същата пътека като на идване. Първо се достига панорамна площадка Евредика, а след нея е Стражите.

Както си вървяхме между двете панорамни площадки изведнъж се чу звук силно наподобяващ ръмжене на мечка. На мен ми заприлича сякаш мечка си отваря устата изревава и си я затваря. Спряхме на място и се попитахме един друг дали това, което чухме е мечка. Заоглеждахме се на всички посоки, този път баща ми не си правеше шега. Не видяхме нищо, но сърцето ми биеше много силно и се притесних доста. По този път изглежда скоро никой не беше минавал и за момент не знаех какво да правим. С приятелят ми твърдо вярваме, че звукът  беше от мечка, докато баща ми подходи по-рационално и предположи, че тъй като имаше вятър стволовете на дърветата се търкат и издават такъв шум. Е, при всички положения бързо продължихме напред.  От тази страна маршрутът върви далече от реката, а спускането е много стръмно. Съветвам ви след като видите панорамните площадки да се върнете по-същия път покрай водопадите, мисля, че би било по-приятно.

Стръмното спускане ни изкара в началото на пътеката, където двете пътеки се сляха, близо до Информационния център.

За пореден път се убедих колко красиви са Родопите и че всяко изкачване и спускане, колкото и да е трудно си струва.

В заключение ще кажа, че екопътеката е много красива, но трябва да подходите сериозно към нея, освен ако не сте добре тренирани, тогава ще ви се стори още по-приятно изкачването. Преценявайте добре времето си и не се отделяйте от маркираните пътеки. Спирайте и се наслаждавайте на реката, водопадите, цветчетата и всичко около вас. Ще се почувствате пълни  с енергия!

Останалите снимки разгледайте в страницата ни във Facebook Пътуване без граници, последвайте и профила ни в Instagram: @travelpagebg.

До скоро! :)