Село Лисиците и най-дългият въжен мост в България
Здравейте!
Тези дни с моето семейство обиколихме една част от Източните Родопи и си изкарахме чудесно! В няколко последователни поста в блога ще ви разкажа за местата, които посетихме. Нашият маршрут беше София - Мезек - Глухите камъни - Маджарово - Кърджали - Село Лисиците - Златоград - Татул - Перперикон - Каменните гъби - София.
Първият пост ще бъде за село Лисиците, тъй като много ми хареса разходката до него и изпитах много емоции при самото му посещение. За него и най-дългия въжен мост в България разбрах от други блогъри в интернет пространството и идеята да мина по моста и да посетя селото се загнезди в съзнанието ми. Затова бях много щастлива, че най-накрая имах тази възможност.
Село Лисиците се намира само на 10 км от град Кърджали, но до него не може да стигнете по шосеен път. Единственият вариант е въженият мост над язовир Студен кладенец.
За да стигнете моста имате няколко варианта:
1. С кола и пеша;
2. С влак;
3. С лодка.
Ние избрахме да стигнем с кола от Кърджали. Ако и вие изберете този вариант трябва да тръгнете към село Широко поле, след като влезете в селото може да продължите направо по асфалтовия път, който преминава в черен (движи се отдясно на влаковата линия), да оставите колата и да продлжите пеша или както направихме ние, при джамията да завиете надясно и да продължите по пътя като ще стигнете нещо като вилна зона и малко преди да свърши асфалта вдясно ще видите самотна къща и до нея следи от коли, там може да оставите колата си. А ако продължите наляво по асфалта ще подминете стар мост, от който в момента са останали само основите и пътят ще свърши, може да паркирате и там. Важно е да стигнете влаковата линия. Първоначално ние поехме по горния път (Вариант 1 на снимката) от селото, но ни се стори доста безлюдно, за да оставим автомобила, затова слязохме на долния път (Вариант 2 на снимката) от другата страна на линията. Препоръчвам ви този вариант. На снимката от maps.google.bg може да видите нагледно двата маршрута. Първият ще ви позволи да стигнете по-близо с колата до спирка Лисиците, от където ще трябва да се отбиете за моста, но разликата във времето е пренебрежително малка.
След като оставите колата стигате влаковата линия и тръгвате по пътеката, която върви плътно до линията отляво. Преходът е много приятен и гледките към язовира са чудесни.
След известно време ще забележите отдясно тротоар и пейка, а около нея рушащи се постройки. Това е спирка Лисиците!
Пътеката към моста е срещу спирката. Ако не сте пресекли линията, за да поседите на пейката, то пътеката отново ще ви е отляво. Тръгвате по нея надолу от линията през приятна борова горичка и пред вас изведнъж ще се разкрие чудна гледка - най-дългият въжен мост в България.
Мостът е дълъг 260 метра и е най-дългият въжен мост в България. Построен е над язовир Студен кладенец. Преди него е имало друг мост, но той се е разрушил. Този мост е единствената връзка на селото с останалата част от света. Лично на мен, тъй като имам страх от височини, преминаването по моста ми се стори доста вълнуващо, макар да не беше толкова високо. Трябва да внимавате къде стъпвате, защото на места имаше изгнили и счупени дъски.
След като преминете моста може да се полюбувате на гледката към платото Моняк, където има и крепост, която може да посетите. Природата наоколо е невероятна. Ние се отправихме към село Лисиците. В него сякаш времето е спряло. Цари пълно спокойствие. Уличките са криволичещи между къщите пътечки, точно като едно време. Повечето къщи се рушат, но има и запазени и поддържани. Има и няколко чешмички в и около селото.
Селото изглежда така все едно никой не живее там, но истината е друга - има жители и те са много дружелюбни. Поговорихме си с един човек, който ни разказа, че в момента в селото живеят около 20-30 семейства, но както той каза "кой без мъж, кой без жена", което значи, че постоянните жители не са много. Имало и две семейства завърнали се от Истанбул. Всички в селото са над 60-годишни и млади не се задържали. Човекът каза, че има син, който е в чужбина и едва ли ще се върне, а дъщеря му е в Кърджали, но все по-рядко идвала. Сподели, че му липсва веселбата в селото и, че няма кой една песен да запее. Въпреки всичко човекът изглеждаше щастлив. Разказа ни, че ако им трябва нещо ходят с жена му до Кърджали с влака или до Широко поле и сподели, че рано или късно ще трябва да се върнат в града. Хората в селото гледат животни или се занимават с градинарство. Докато го слушах осъзнах колко малко му е нужно на човек и колко спокоен е всъщност живота в това село, няма стрес, има само уникално красива природа и безкрайно спокойствие. И все пак ми стана тъжно, че селата ни се обезлюдяват и младите ги няма...Разделихме се с нашия любезен събеседник и му пожелахме да е жив и здрав. А аз си пожелах повече млади хора да минат през селото, да си поговорят с жителите му и току-виж селото им хареса и останат, пак да се пеят песни и да има веселба.
Тръгнахме си от селото и си обещахме пак да дойдем. Ако и вие посещавате село Лисиците не се притеснявайте да заговорите хората, които срещате. Ще бъде прекрасно за тях, а и за вас.
Надявам се този разказ за нашата разходка да ви е бил интересен. Останалите снимки може да видите в страничката във Facebook Пътуване без граници, може и да ме последвате в Instagram: @travelpagebg.
В следващия пост ще посетим тракийска гробница, ще ви разкажа легендата за глигана от Мезек и ще ви разходя из една прекрасна крепост.
До скоро! :)
Тези дни с моето семейство обиколихме една част от Източните Родопи и си изкарахме чудесно! В няколко последователни поста в блога ще ви разкажа за местата, които посетихме. Нашият маршрут беше София - Мезек - Глухите камъни - Маджарово - Кърджали - Село Лисиците - Златоград - Татул - Перперикон - Каменните гъби - София.
Първият пост ще бъде за село Лисиците, тъй като много ми хареса разходката до него и изпитах много емоции при самото му посещение. За него и най-дългия въжен мост в България разбрах от други блогъри в интернет пространството и идеята да мина по моста и да посетя селото се загнезди в съзнанието ми. Затова бях много щастлива, че най-накрая имах тази възможност.
Село Лисиците се намира само на 10 км от град Кърджали, но до него не може да стигнете по шосеен път. Единственият вариант е въженият мост над язовир Студен кладенец.
За да стигнете моста имате няколко варианта:
1. С кола и пеша;
2. С влак;
3. С лодка.
Ние избрахме да стигнем с кола от Кърджали. Ако и вие изберете този вариант трябва да тръгнете към село Широко поле, след като влезете в селото може да продължите направо по асфалтовия път, който преминава в черен (движи се отдясно на влаковата линия), да оставите колата и да продлжите пеша или както направихме ние, при джамията да завиете надясно и да продължите по пътя като ще стигнете нещо като вилна зона и малко преди да свърши асфалта вдясно ще видите самотна къща и до нея следи от коли, там може да оставите колата си. А ако продължите наляво по асфалта ще подминете стар мост, от който в момента са останали само основите и пътят ще свърши, може да паркирате и там. Важно е да стигнете влаковата линия. Първоначално ние поехме по горния път (Вариант 1 на снимката) от селото, но ни се стори доста безлюдно, за да оставим автомобила, затова слязохме на долния път (Вариант 2 на снимката) от другата страна на линията. Препоръчвам ви този вариант. На снимката от maps.google.bg може да видите нагледно двата маршрута. Първият ще ви позволи да стигнете по-близо с колата до спирка Лисиците, от където ще трябва да се отбиете за моста, но разликата във времето е пренебрежително малка.
 |
| Ние избрахме Вариант 2 |
 |
| Тази приятелка ни пожела приятна разходка |
След като оставите колата стигате влаковата линия и тръгвате по пътеката, която върви плътно до линията отляво. Преходът е много приятен и гледките към язовира са чудесни.
 |
| Отляво е пътеката, а вдясно се вижда тротоара, от който започва и спирка Лисиците |
След известно време ще забележите отдясно тротоар и пейка, а около нея рушащи се постройки. Това е спирка Лисиците!
 |
| Спирка Лисиците - тук влакът минава само сутрин и следобед |
 |
| От тук трябва да продължите наляво по пътеката и да се отдалечите от линията |
Пътеката към моста е срещу спирката. Ако не сте пресекли линията, за да поседите на пейката, то пътеката отново ще ви е отляво. Тръгвате по нея надолу от линията през приятна борова горичка и пред вас изведнъж ще се разкрие чудна гледка - най-дългият въжен мост в България.
Мостът е дълъг 260 метра и е най-дългият въжен мост в България. Построен е над язовир Студен кладенец. Преди него е имало друг мост, но той се е разрушил. Този мост е единствената връзка на селото с останалата част от света. Лично на мен, тъй като имам страх от височини, преминаването по моста ми се стори доста вълнуващо, макар да не беше толкова високо. Трябва да внимавате къде стъпвате, защото на места имаше изгнили и счупени дъски.
След като преминете моста може да се полюбувате на гледката към платото Моняк, където има и крепост, която може да посетите. Природата наоколо е невероятна. Ние се отправихме към село Лисиците. В него сякаш времето е спряло. Цари пълно спокойствие. Уличките са криволичещи между къщите пътечки, точно като едно време. Повечето къщи се рушат, но има и запазени и поддържани. Има и няколко чешмички в и около селото.
 |
| Към село Лисиците |
Селото изглежда така все едно никой не живее там, но истината е друга - има жители и те са много дружелюбни. Поговорихме си с един човек, който ни разказа, че в момента в селото живеят около 20-30 семейства, но както той каза "кой без мъж, кой без жена", което значи, че постоянните жители не са много. Имало и две семейства завърнали се от Истанбул. Всички в селото са над 60-годишни и млади не се задържали. Човекът каза, че има син, който е в чужбина и едва ли ще се върне, а дъщеря му е в Кърджали, но все по-рядко идвала. Сподели, че му липсва веселбата в селото и, че няма кой една песен да запее. Въпреки всичко човекът изглеждаше щастлив. Разказа ни, че ако им трябва нещо ходят с жена му до Кърджали с влака или до Широко поле и сподели, че рано или късно ще трябва да се върнат в града. Хората в селото гледат животни или се занимават с градинарство. Докато го слушах осъзнах колко малко му е нужно на човек и колко спокоен е всъщност живота в това село, няма стрес, има само уникално красива природа и безкрайно спокойствие. И все пак ми стана тъжно, че селата ни се обезлюдяват и младите ги няма...Разделихме се с нашия любезен събеседник и му пожелахме да е жив и здрав. А аз си пожелах повече млади хора да минат през селото, да си поговорят с жителите му и току-виж селото им хареса и останат, пак да се пеят песни и да има веселба.
Тръгнахме си от селото и си обещахме пак да дойдем. Ако и вие посещавате село Лисиците не се притеснявайте да заговорите хората, които срещате. Ще бъде прекрасно за тях, а и за вас.
Надявам се този разказ за нашата разходка да ви е бил интересен. Останалите снимки може да видите в страничката във Facebook Пътуване без граници, може и да ме последвате в Instagram: @travelpagebg.
В следващия пост ще посетим тракийска гробница, ще ви разкажа легендата за глигана от Мезек и ще ви разходя из една прекрасна крепост.
До скоро! :)
Коментари
Публикуване на коментар