Връх Шейновец и първото сражение от Балканската война
Здравейте! :)
След като ви разказах за крепостта и гробницата в Мезек продължаваме със следващата забележителност, която посетихме по време на нашето пътешествие из Родопите, а именно връх Шейновец. Според мен това е малко известна забележителност и много се радвам, че прекрасния гид на крепостта в Мезек ни разказа за този връх и силно ни препоръча да го посетим. Ние разбира се го послушахме и останахме много впечатлени.
За да стигнете до върха трябва да продължите след крепостта по пътя на горе, има табела. Пътят е около 10 км като е в сравнително добро състояние, с изключение на едно място, където пътната настилка е много зле и с множество дупки, но този участък не продължава дълго. Важно е да карате бавно, защото природата около пътя е започнала да го превзема и той е станал много тесен, буквално няма къде да се разминат две коли. На нас ни се наложи да се разминем с един автомобил и не беше никак лесно. Също така в района има диви животни и трябва да внимавате да не навредите на някое от тях. Ние имахме щастието да видим сърничка, която беше на пътя и ни позволи да я наблюдаваме няколко секунди докато не се шмугна в гората.
Ако предпочитате да се изкачите до върха пеша, то може да поемете по екопътека "Мезек", която започва от средновековната византийска крепост на село Мезек и достига до самия връх. Като разстояние ще ви отнеме около 3 часа и ще може да се насладите на гледки спиращи дъха към Източните Родопи, Горнотракийската низина, вр. Дервишка могила, Средна гора и Стара планина.
На връх Шейновец има паметник и телевизионна кула. На този връх се е състояла първата битка по време на Балканската война (1912 - 1913 г.). След нейния успешен край е освободен град Свиленград.
Завладяването на върха е било възложено на 30-ти Шейновски полк, който го овладява в 9 ч. на 5-ти октомври 1912 г., а Свиленград става първият освободен български град. В сражението загиват 14 от охраняващите котата войници от полка, дал името на върха. На 6-ти октомври сутринта тържествено е посрещнат командирът на 8-ма Тунджаннска дивизия ген. Киров. Така още в първите два дни от войната са освободени Свиленград и всички села в околностите му. На следващия ден е избран кмет на новоосвободения град - Спас Разбойников.
Паметникът е издигнат в памет на загиналите български войници в това първо сражение от Балканската война. Строежът му започва през пролетта на 1935 г. и е завършен на 1-ви октомври същата година като тържественото му откриване се е състояло на 5-ти октомври. Отслужен е молебен и паметникът е осветен, дава се залп с карабини, командирът на полка произнася реч, а участници разказват спомени. Присъстват близки на загиналите войници, участници в сражението, хора от околността, представителна част и духовата музика на полка. Някои местни жители наричат върха "Малката Шипка".
На върха се издига и телевизионна кула, която е висока над 100 метра и може да я забележите много отдалеч. В хубаво и ясно време от върха може да видите и Бяло море. При нашето посещение времето беше доста облачно и не видяхме морето, но се насладихме на планината и ръкав на язовир Ивайловград.
След като отдадохме почит на загиналите и на всички сражавали се за България си тръгнахме от върха още по-горди заради всички достойни българи, които са бранили родината ни.
Ако сте в района и посещавате Мезек, не пропускайте да се качите и до върха - заслужава си.
Още снимки може да разгледате във Facebook - Пътуване без граници, може да ме последвате и в Instagram: @travelpagebg.
Следвашата дестинация от нашето пътешествие из Източните Родопи, за която ще ви разкажа в отделен пост е скалното светилище Татул.
До скоро! :)
След като ви разказах за крепостта и гробницата в Мезек продължаваме със следващата забележителност, която посетихме по време на нашето пътешествие из Родопите, а именно връх Шейновец. Според мен това е малко известна забележителност и много се радвам, че прекрасния гид на крепостта в Мезек ни разказа за този връх и силно ни препоръча да го посетим. Ние разбира се го послушахме и останахме много впечатлени.
За да стигнете до върха трябва да продължите след крепостта по пътя на горе, има табела. Пътят е около 10 км като е в сравнително добро състояние, с изключение на едно място, където пътната настилка е много зле и с множество дупки, но този участък не продължава дълго. Важно е да карате бавно, защото природата около пътя е започнала да го превзема и той е станал много тесен, буквално няма къде да се разминат две коли. На нас ни се наложи да се разминем с един автомобил и не беше никак лесно. Също така в района има диви животни и трябва да внимавате да не навредите на някое от тях. Ние имахме щастието да видим сърничка, която беше на пътя и ни позволи да я наблюдаваме няколко секунди докато не се шмугна в гората.
Ако предпочитате да се изкачите до върха пеша, то може да поемете по екопътека "Мезек", която започва от средновековната византийска крепост на село Мезек и достига до самия връх. Като разстояние ще ви отнеме около 3 часа и ще може да се насладите на гледки спиращи дъха към Източните Родопи, Горнотракийската низина, вр. Дервишка могила, Средна гора и Стара планина.
На върха се издига и телевизионна кула, която е висока над 100 метра и може да я забележите много отдалеч. В хубаво и ясно време от върха може да видите и Бяло море. При нашето посещение времето беше доста облачно и не видяхме морето, но се насладихме на планината и ръкав на язовир Ивайловград.
След като отдадохме почит на загиналите и на всички сражавали се за България си тръгнахме от върха още по-горди заради всички достойни българи, които са бранили родината ни.
Ако сте в района и посещавате Мезек, не пропускайте да се качите и до върха - заслужава си.
Още снимки може да разгледате във Facebook - Пътуване без граници, може да ме последвате и в Instagram: @travelpagebg.
Следвашата дестинация от нашето пътешествие из Източните Родопи, за която ще ви разкажа в отделен пост е скалното светилище Татул.
До скоро! :)
Коментари
Публикуване на коментар